wrapper

Актуални отворени процедури

Структурни фондове на ЕС

Единен информационен портал

Свръхтехнологичен изследователски център по фотоника и лазерна физика се реализира с европейски средства в Мъгуреле, южно от Букурещ. Модерната научна инфраструктура се изгражда по проект ЕLI-NP („Екстремна светлинна инфраструктура – ядрена физика“) , в който партньори са Румъния, Чехия и Унгария. Общата стойност на инвестицията е около 350 млн. евро. ELI-NP е част от инфраструктурата, която Европейският стратегически форум за научноизследователска инфраструктура (ESFRI) определя като един от най-важните приоритетни проекти в Европа.
     ELI – NP беше представен по време на конференцията „Добри практики в Дунавския регион“, която се проведе на 12 и 13 октомври 2017 г. в Националната библиотека по физика в Мъгуреле. По покана на българските партньори в събитието се включи и представител на Областен информационен център – Русе. Форумът се реализира по проекта „Управление на риска при мащабни инфраструктури в румънско-българската трансгранична област“ , финансиран по програма INTERREG Румъния – България 2014 – 2020. Водещ партньор по проекта е Националният институт по физика и ядрено инженерство „Хория Хулубей“. Българсkи партньори са Русенски университет „Ангел Кънчев“и Бизнес иновационен център INNOBRIDGE.
Българските участници в конференцията имаха възможност не само да изслушат презентациите на домакините от Националния институт по физика и ядрено инженерство „Хория Хулубей“, но и да разгледат румънския обект, който се намира в близост до научния институт.
Уникалната научно-изследователска инфраструктура наистина е впечатляваща, тя е разположена върху 33 000 кв. метра. В Мъгуреле се монтират лазер с две рамена с мощност 10 теравата и източник на гама-лъчение. Освен това са изградени и оборудвани 8 експериментални зони, лаборатории и работилници. Учените обясняват, че мощността на лазера е 10 % от мощността на слънцето. С оглед на безопасността съоръженията са поставени върху антивибрационна платформа от 1000 пружини и амортисьори. За отопление и за охлаждане се използва геотермална система. В момента в ELI-NP работят 150 учени и инженери, към 2019 година общият брой на заетите ще се увеличи двойно. Към момента вървят изпитания и довършителни работи. Освен румънски изследователи в новия изследователски център работят и чужди учени от 20 страни, вкл. двама българи.
ELI-NP ще даде възможност за широк спектър от изследвания в областта на фундаменталната физика, ядрената физика и астрофизиката, както и за приложни изследвания в областта на материалите, управлението на ядрените материали, биологията, медицината, датирането на културни ценности и тяхното съхраняване. Освен това стана ясно, че научните изследвания ще бъдат насочени към подобряване на управлението на ядрените отпадъци, укрепване на сигурността на летища и морски пристанища.
Румънските домакини очакват, че новият изследователския център ще спре изтичането на мозъци и дори ще накара много млади специалисти да се завърнат в родината. Те очакват ЕLI-NP да има благотворно влияние и върху местната икономика, да стимулира чуждестранните и местни инвестиции, развитието на иновациите и на икономиката на знанието. Около паневропейския научно-изследователски център се очаква да се създаде клъстер от фирми, които ще обслужват тази инфраструктура, но и ще се възползват от откритията, които учените ще правят, внедрявайки ги в бизнеса си.
По време на конференцията румънските домакини говориха и по други теми, свързани с управление на риска, сред които риска от земетресения в България и Румъния. От българска страна бяха представени подходи при информиране на населението за управление на радиоактивните отпадъци и добри практики при предупрежденията за извънредни ситуации. Беше презентирана и речната информационна система, която бе изградена у нас с европейски средства, и нейните възможности при кризисни ситуации в корабоплаването по река Дунав.

Оперативни програми

Относно

Порталът се доразвива и поддържа по проект 0045-ЦИО-3.2 „Поддръжка и доразвиване на Единния информационен портал за Структурните фондове и Кохезионния фонд в България www.eufunds.bg” (BG161PO002-3.2.01-0004-C0001). Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.