wrapper

Актуални отворени процедури

Структурни фондове на ЕС

Единен информационен портал

България е готова да поеме председателството на ЕС през януари 2018 г. — Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, добавя своите виждания за текущия дебат относно политиката на сближаване за периода след 2020 г. и за значението на европейската солидарност. 

Колко важен е Кохезионният фонд на ЕС за гражданите на България след присъединяването на държавата към ЕС преди 10 години? Бихте ли посочили по-специално няколко проекта?

Въздействието на политиката на сближаване върху българското общество е значително, а ефектът на инвестициите е в дългосрочен план. Резултатите вече са налице. През последните 10 години бяха подкрепени над 12 000 проекта, а постиженията в страната в резултат на прилагането на европейските фондове са от решаващо значение: повече от 800 000 ученици участваха в извънкласни и училищни дейности; близо 70 000 безработни бяха подпомогнати чрез специализирано обучение; бяха предоставени безвъзмездни средства на 1 120 стартиращи предприятия; бяха създадени над 372 000 нови работни места и т.н.

Какви ползи е получила България от сътрудничеството си с други държави членки и региони на ЕС?

Присъединяването на България към Европейския съюз я направи доста по-голяма, без да се увеличава територията ни. Четирите свободи в ЕС — свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали — ни предоставиха отлични възможности и значително разшириха нашите хоризонти. Имаме по-широк избор на продукти и услуги, по-големи възможности да работим, живеем и учим в чужбина, огромен потенциален пазар и е по-лесно да развиваме бизнес и да си сътрудничим с различни държави и региони на ЕС. В същото време сме изправени пред голямо предизвикателство, свързано с „изтичането на мозъци“. Емиграцията на млади, висококвалифицирани и добре образовани хора е проблем за България, както и за останалите държави от Източна и Централна Европа.

Доколко настоящите програми ще спомогнат за засилване на икономиката? Какви конкретни резултати очаквате в края на текущия програмен период (20142020 г.)?

Видяхме силното положително въздействие на европейските инвестиции върху макроикономическите показатели на България за периода 2007—2013 г. Заетостта се увеличи с повече от 15 %, средната работна заплата нарасна с близо 15 %, а частното потребление — с почти 14 %. Всичко това се отразява и на брутния вътрешен продукт, който според нашите оценки се е увеличил с повече от 11 % благодарение на европейските инвестиции. Тъй като качеството на процеса на програмиране за текущия период е по-добро от това на предишния, аз съм убеден, че резултатите, които ще постигнем за периода до 2023 г., ще бъдат значително по-добри.

Как ще коментирате схващането, че по-слабо развитите държави нямат административен капацитет да управляват средствата от ЕС, с които разполагат?

Не мога да се съглася с такава оценка — най-малкото тя едва ли е валидна за всички по-слабо развити региони. През последните години в тези региони бяха изпълнени най-сложните и широкомащабни инфраструктурни проекти. Не трябва да се забравя, че управлението на европейските инвестиции не е свързано само с целите на политиката на сближаване, а също и с правилното прилагане на европейското законодателство в областта на държавните помощи, обществените поръчки, опазването на околната среда и т.н. По-специално това изисква комплексни и отнемащи време процедури, които понякога създават впечатление за забавяне или липса на капацитет.

България поема председателството на Съвета на ЕС за първата половина на 2018 г. за първи път след присъединяването си към ЕС през 2007 г. Какво мислите за тази възможност?

Председателството на Съвета на ЕС е отлична възможност да покажем какво сме постигнали за тези 10 години членство в ЕС. Ще се стремим да предоставим възможности за конструктивен дебат по основните въпроси относно нашето общо европейско бъдеще. Вярвам, че само чрез честен и открит дебат можем да намерим правилния път. Всички ние знаем пред какви предизвикателства сме изправени в областта на отбраната, сигурността, миграцията, като в същото време традиционните политики на ЕС трябва да бъдат гарантирани по подходящ начин. Българското председателство идва в точното време, защото е известно, че нашата позиция винаги се основава на европейските ценности: свобода, единството и солидарност.

Дискусиите относно политиката на сближаване за периода след 2020 г. се засилват. Какви са приоритетите на българското председателство в тази област и как ще процедирате?

През последните няколко години повечето дискусии относно европейската солидарност бяха насочени към нейния размер и краткосрочните последици. Това се дължи на обективни причини, като например икономическата и финансова криза, бежанската криза и отделните регионални кризи от различен характер. В този контекст можем да заявим, че европейските институции и държавите членки реагираха гъвкаво на предизвикателствата, които до голяма степен помогнаха за възстановяването на европейската икономика. и отново сме във възходяща тенденцията на развитие. Често се забравя, че се справихме с предизвикателствата, защото успяхме да постигнем добри резултати с инвестициите от европейските фондове. Причината, поради която Европа се възстанови след тежките кризи, е че нейните граждани, местни власти и бизнесът бяха убедени в силата на европейската солидарност.

До каква степен имате контакти със сегашното естонско председателство, както и с австрийското, планирано за втората половина на 2018 г.?

Ясно е, че програмата на тройката председателства е съвместно усилие на нашите държави, което споделя обща визия за основните приоритети, тенденции и предизвикателства за Съюза. Ние поддържаме тесни и постоянни контакти с колегите си по всички основни аспекти и считам, че вече е време да поздравим естонското председателство за извършената огромна работа и то не само в областта на политиката на сближаване и регионалните политики. Австрийското председателство ще бъде изправено пред голямо предизвикателство за ускоряване на реалните преговори за многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. и законодателния пакет за европейските фондове за следващия програмен период. Ще се опитаме да го подкрепим не само като стартираме първите дискусии, след като се обсъдят досиетата, но и като бъдем конструктивен партньор след това.

Оперативни програми

Относно

Порталът се доразвива и поддържа по проект 0045-ЦИО-3.2 „Поддръжка и доразвиване на Единния информационен портал за Структурните фондове и Кохезионния фонд в България www.eufunds.bg” (BG161PO002-3.2.01-0004-C0001). Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на оперативна програма "Техническа помощ", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.