Зам.-министър Сиджимов: Темата за замърсяването на атмосферния въздух е приоритетна за МОСВ и за българското правителство

Посланикът на Франция в България Н.Пр. г-жа Флоранс Робин и зам.-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов откриха конференция на тема „Как градовете да се справят със замърсяването на атмосферния въздух?“ във Френския институт в София.

 Нейно превъзходителство обърна внимание, че е много важно да се обединят усилията на държавите в решаването на проблемите със замърсяването на въздуха. „Качеството му се отразява на нашето здраве и начин на живот. Чистият въздух не трябва да бъде лукс!“, категорична бе тя. По думите й фините прахови частици във въздуха са невидими, но засягат всеки един от нас.

 „Темата за замърсяването на атмосферния въздух е приоритет за МОСВ и българското правителство. Наднормените емисии на фини прахови частици (ФПЧ) са причина за преждевременна смърт на над 12 000 български граждани през 2018 година.“ Това заяви зам.-министърът на околната среда и водите г-н Николай Сиджимов. Той обясни, че много от страните-членки на ЕС все още не могат да покрият стандартите за качество на атмосферния въздух, сред които и България. Зам.-министърът отбеляза, че през последните години се наблюдава устойчива тенденция за подобряване на качеството на атмосферния въздух, но обърна внимание, че за част от общините остава проблем наднорменото ниво на ФПЧ. „Необходимо е да променим политиките, да променим начина на мислене и ефективните действия. Замърсяването на въздуха у нас е не само екологичен, но и социален проблем. Значителен процент от населението в България се отоплява на дърва и въглища, а те са основният причинител на замърсяване през зимния сезон“, обясни зам.-министърът и добави, че за съжаление това е най-евтиният начин на отопление. Той обърна внимание още, че вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, че съвместно с Министерството на труда и социалната политика е стартирал изготвянето на дефиниция за „енергийна бедност“. „В процес на обсъждане е прекратяването на помощта за отопление за въглища, особено в градовете, в които имаме доказано превишаване на нормите за фини прахови частици. Това са важни стъпки в един по-дълъг процес, предвид и очакваните промени в европейските директиви за качество на въздуха. И за това ние продължаваме да работим активно“, категоричен бе той. По думите на г-н Сиджимов, България е започнала ускорен процес на зелена трансформация. Европейският зелен пакт ще подобри благосъстоянието и здравето на гражданите. Ключов елемент на пакта е планът за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата. „Амбицията е подобряване на качеството на въздуха с цел намаляване с 55 % на броя на случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсен въздух“, заяви той.

 „Ангажираността на цялото общество към проблема със завишеното замърсяване на въздуха би могла да даде необходимите резултати за разрешаването му“. Това заяви пред гостите на конференцията директорът на дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в МОСВ Иван Ангелов. Той информира присъстващите за законодателната рамка у нас, която касае чистотата на въздуха. Той беше категоричен, че основните замърсители на въздуха са битовото отопление и автомобилният транспорт. Според Ангелов, съотношението на замърсяването на въздуха през лятото спрямо зимния сезон е едно към десет.

 От страна на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ бяха представени възможностите за финансиране на мерки адресиращи замърсяването на въздуха с ФПЧ за програмен период 2021-2027 г. Над 600 млн. лв. ще бъдат насочени за подмяна на високоемисионни топлоуреди на твърдо гориво с екологични алтерантиви, включително термопомпи, климатици, печки и котли на пелети, както и за свързване към топлопреносната мрежа. Потенциални бенефициенти са общините, на чиято територия са регистрирани превишения на среднодневните норми и/или средногодишната концентрация на ФПЧ, отчетени през последните 5 години (2017-2021 г.). Осигурено е финансиране и мерки за: намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта, намаляване на вторичното разпрашаване чрез изграждане на зелена инфраструктура в градска среда, подобряване на мониторинга на КАВ; разработване на стратегически и програмни документи във връзка с КАВ и за създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух.